Хранително-вкусовата промишленост в България е по-устойчива спрямо страните в ЕС

Това твърди доклад на Европейския институт за иновации и технологии в храните (EIT Food)

Състоянието на хранително-вкусовата промишленост в България стои добре спрямо останалите страни в ЕС, въпреки че и у нас се отчита спад на потреблението на хранителни продукти през месеците на пандемията от COVID-19. Констатацията е направена от Европейския институт за иновации и технологии в храните (EIT Food) след мащабно проучване.

Тя бе презентирана от Светлана Боянова, председател на Института за агростратегии и иновации – EIT Hub за България. Тя представи доклад „Въздействие на COVID-19 върху сектора на храните в Централна и Източна Европа“ по време на On-Line семинар „От фермата до трапезата и как да направим корпоративна стратегия 2030“, чието организиране е реализирано в партньорство с Университета по хранителни технологии и Съюза по хранителна промишленост. От доклада се разбра, че в проучването са били включени общо 12 страни от Европейския съюз.

Производството на храни през април е спаднало с 13 %, докато на другите трайни потребителски стоки е със 43 %, посочи Боянова. Според данните в доклада продажбите на дребно на храни, напитки и тютюневи продукти са по-устойчиви от тези на нехранителните стоки, или продажбите са 94% спрямо 83%  за нехранителните.

В доклада се посочва, че мерките срещу пандемията от коронавирус при нас са сходни с другите страни. Въведени са рестрикции за ограничаване на разпространението на заразата и за подпомагане на населението.

Потребителското търсене на храни у нас е намаляло с 4% през май месец, докато през юли спадът стига до 22 %, спрямо миналата година.

Проблем в България и в страните от Централна и Източна Европа остава застаряващата работна сила – очаква се до 2050 година всеки трети европеец да е над 65+. Има и недостиг на работници в ключови производства на храни и напитки, а също и голяма зависимост от външните пазари.

Изследователите посочват 4 сценарии за фермерите, преработвателите и търговците на дребно, както и за потребителите. Два от тях са умерени – път към нови потребители и път към нови правила. Оптимистичният сценарий е записан като пълно възстановяване, а песимистичният – изкривяване и срив, където следва спад в инвестициите в хранително-вкусовата промишленост.

Университетът по хранителни технологии бе домакин на интерактивния уъркшоп „От фермата до трапезата и как да направим корпоративна стратегия 2030“. В него бяха представени още доклади по темите:  „10 примера за иновации в хранителната индустрия от Европа“, на която лектор беше Жанет Тодорова от The Founder Institute, и „Кръгова икономика“, презентирана от Паула Рaйкенс, Мениджър иновации, Foodvalley NL- Нидерландия.